Постинг
11.01.2010 23:06 -
за шоколада и празните вечери
Автор: zaxar4e
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1374 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 12.01.2010 23:42
Прочетен: 1374 Коментари: 1 Гласове:
4
Последна промяна: 12.01.2010 23:42
Празно ми е тази вечер. Като зайчето, дето се е загубило, чакам своята светулка. От известно време скитам безразборно из душата си. Търся. Свикнах да поглъщам огромни количества натрапчиво сладък шоколад. След него в мен остава някакво горчиво усещане за незадоволеност. Изпълват ме пораженчески чувства и известна доза срам. Недоволна съм от себе си и малко сърдита. След толкова шоколад ожаднявам, пък и хич не ми действа антидепресиращо. Струва ми се, че дори задълбочава сивотата. Сякаш някое палаво дете първо си е развалило вечерята, а после чопли с малкото си пръстче в дупката безмощност, през която цялото ми същество нещо издиша напоследък и съвсем се е оклюмало. Изпитвам тих гняв. Карам се с него, но от това не ми олеква. Даже не успявам да го ядосам като хората. Лягам си сърдита след като си обещая от утре да спра или да започна куп неща. На сутринта, естествено, отлагам обещаното за следващия ден. Сигурно затова и вечерите ми са еднакво скучни. Явно е, че се въртя в кръг. На това му се казва безизходица!
Празно ми е тази вечер, а дори нямам шоколад. Изморена съм да съчинявам как ще променя живота си от утре. Лягам си без обещания. Без идеи. Без смисъл. Решавам, че в крайна сметка нищо не зависи от мен. Позицията е удобна, пък и позволява прилични количества самосъжаление.
Ако не бях толкова голяма, че да рисувам по стената, вероятно щях да надраскам набързо няколко маргарити. Ала цветните пастели остават неизлечими следи върху латекса. Страхувам се, когато в асансьора няма копче за етажа, от който си се качил. Не е ясно как и дали ще мога да се върна пак в изходна позиция... а може би, само може би, цялата тази празнота, сивота и вътрешен дискомфорт не са чак толкова лоши. Най-малкото познаваме се не отскоро, знаем кой с колко захар пие кафето си и дори си разказваме все едни и същи истории. Не са забавни, но се усмихваме от учтивост, приятелски чувства или просто по навик. Май отдавна не се изслушваме. Преструваме, че компанията е приятна, вечерта уникална и че утре ще е един ведър ден.
Суета...
Празно ми е тази вечер, а дори нямам шоколад. Изморена съм да съчинявам как ще променя живота си от утре. Лягам си без обещания. Без идеи. Без смисъл. Решавам, че в крайна сметка нищо не зависи от мен. Позицията е удобна, пък и позволява прилични количества самосъжаление.
Ако не бях толкова голяма, че да рисувам по стената, вероятно щях да надраскам набързо няколко маргарити. Ала цветните пастели остават неизлечими следи върху латекса. Страхувам се, когато в асансьора няма копче за етажа, от който си се качил. Не е ясно как и дали ще мога да се върна пак в изходна позиция... а може би, само може би, цялата тази празнота, сивота и вътрешен дискомфорт не са чак толкова лоши. Най-малкото познаваме се не отскоро, знаем кой с колко захар пие кафето си и дори си разказваме все едни и същи истории. Не са забавни, но се усмихваме от учтивост, приятелски чувства или просто по навик. Май отдавна не се изслушваме. Преструваме, че компанията е приятна, вечерта уникална и че утре ще е един ведър ден.
Суета...
Търсене
За този блог
Гласове: 545
Блогрол
