Моята малка точица скоро ще стане момиченце на една годинка. И си е съвсем истинска. Вече ходи! Крачим заедно в парка. Много е мило. Ей така си вървим една до друга, хванати за ръчичка и ми се струва, че всички ни виждат и ни харесват... Усещането да си майка е неповторимо.. и те прави с една идея по-красив, по-спокоен, по-уравновесен.. по-близо до дзен... не мога да го опиша..
по-вълшебно е от това да си бременна... по-хубаво е, защото можеш да гушнеш детенцето, да чуеш "мама", да те целуне сутрин, да го видиш как смешно си носи куклата и къса маргаритки... обаче се налага да ревнуваш постоянно! От роднините ревнувам, от продавача в магазина, от плюшения тигър, от пясъка, в който е заровила шепи и е оглушала за всичко друго... ревнувам...
... и не мога да си представя деня, в който ще я оставя... на яслата, на баба й, на детегледачката... все едно.. мразя го този ден. ще умра частично, когато дойде. знам. страхувам се непоносимо. опитвам се да не мисля за него, а го сънувам. кошмарно. неизбежно.
потискам го в себе си, защото не желая да бъда обсебваща. не искам да я плаша, да я ограничавам, да я лиша от самостоятелност...
тя трябва да лети, да е свободна, да опознава света, да расте, да има приятели, които не познавам, такива, които няма съвсем да харесвам и дори такива, които ще ме изправят на нокти... тя ще реши. длъжна съм да й го позволя...
който беше казал, че да имаш дете, е като да се съгласиш цял живот сърцето ти да се разхожда извън тялото, е уцелил в десетката...  

:)

Миличка, мъчничка Мо... :) Здравей.. Толкова много се радвам,че твоята точица вече е действителност... Толкова много.. :) Миличка Мо, аз се прибрах в Бг. Много се надявам да видиш поста ми и да ми пишеш. Гушвам и двете ви силно, с усвивка до ушите :)


Поздрави, Гал

аз съвсем забравих,че тук имам блог ;)

Мъничка Мо, Гал е...

препрочетох старата кореспонденция от 2007ма. Стана ми тъжно... Дано да си добре,
гушвам те, Пиши ми, моля те...